Жарава

След месеци ... след дни... е все: защо?
Дали си Ти? ...
И аз за теб коя съм?
Земята като форма е кълбо.
След онзи миг – превърна се в жарава.
Мълчиш.
Очакваш същото от мен.
И не съвсем. Добре е да се чува...
А сянката на мъж дори за ден,
макар и сянка – знам какво ти струва.
Разказахме. Не го спестихме в стих.
А онзи вик потеглил от кръвта ни?
След месеци изминали... и дни -
викът е ням...
Под стъпките - жарава...