Разсъмване...

Долявам пулса и на твоя ден -
кафе набързо.
Бегъл поглед в утрото.
Заспали улици обгръщаш с рамене.
Над хълм панелен слънцето се люшва.
Вкус на тръпчиво и неясен миг
накъсват утринта тахикардично.
В дълбокото го преоткриваш с вик.
Фрагмент от сън... от цветен сън -
се стича...
Докосваш ме. Усещаш, че съм с теб.
Потегляме. Встрани от нас е хълма.
Сънят е ясен.
И нощта е в гръб...
През Океана знам... пред нас разсъмва.