Когато пътят свети

Нуждая се от теб. От твоето дихание.
Да седнем на брега, обгърнати от нежност.
А хоризонтът мъдър, задраскал разстояния,
да бъде не черта, а грейнала безбрежност...
Разбира се, че искам да те поглезя тихо.
Очите да притвориш. Да ги докосна жадно.
На моите трапчинки да върнеш пак усмивката.
И радостни зрънца да полетят към чайките.

Не казвай невъзможно е... когато пътят свети...
Един божествен Мъж...
Жена със гръб към мрака...
На тъжната Соната стопяват се акордите...
Нуждая се от теб. Не питай за посока.