Две длани...

Душата ми пред дългия си път
навярно, теб последно ще потърси.
Отново ли ще й обърнеш гръб?
А после в изненада – пак на спусъка...
Дали за сбогом ще й изкрещиш:
не те познавам. Стига с тази грешка!
А вечерта с усмивка ще заспиш,
когато полети в студа бездрешна?...
Тя ще чертае в тъжния си ход -
две длани...
с долепени пръсти...

На този свят,
притихнала от скръб...
очаквам най-човешкото възкръсване.