В сърцето на Земята

Сега съм в храм от мисли несквернен.
Сега съм в храм без изповедна стая.
Стените му открай - докрай Олтар,
А куполът му чезне във безкрая.
Сега съм в най-тържествения храм.
Във него само птиците се чуват...
... И тишината, вплела моя дъх -
пълзи нагоре по вековен дънер.
Под купола-небе кънти тропар –
без звук разнася пулса на гората.
Сама съм в най-пречистения храм...

Една жена – в сърцето на Земята