Коя съм аз?

Къде съм аз и от какви предци
от вените им, в свойте съм отляла?
Искри от самодива със гледци,
оглеждали жребци с развети гриви?

Робиня, свела стан пред своя бог,
но не да проси милост, а да слави?
Грижовна майка - стожера на род,
в молитва тиха, кротко сплела длани?

Коя съм аз?
От кой, какво си взех?
Познавам се –
насила не приемам!

Една жена понесла - утре в днес...
И бъдеще – с незнайното от вчера...