Ти си всичко

Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. И аз пристигнах.
Отронваха се есенни листа.
Заби камбана. И валеше пролет.
Небето се окичи със ята.
Не тръгваха.
Те идваха отново.
Изпълниха се дните с нежен звън.
А морзът на безбройните светулки
предаваше тържествения химн:
Началото... във края на Октомври...