До сетен дъх

Устоя любовта ни – красива и светла.
Бог е знаел кого да дари...
Две души от пречистото въздух поели,
не познаха ни скверн, ни лъжи.
Две политнали птици високо, високо,
чуват пулса на свойте сърца.
Ако облак доплува - посрещат го с болка.
Да се виждат - им стига това.
И в съня си се търсят – със допрени главици.
Всеки миг прелетян е любов.
Със крилца устремени към небесните знаци -
ще се искат до сетния дъх.