Мамо

Помня твойта задъхана гръд.
Как с тревога ме носеше, мамо.
Тъмна нощ... само в десет часа.
Беше утро от страх занемяло.
Ти ме криеше сякаш с крило.
И проплакваше: Боже, смили се.
Запази го, Небесен баща...
В тази буря спаси мойто птиче.
Разпиляха се тъмни зърна.
Ти захвърли черешите с коша.
Вятър стенеше. Град заваля...
Вместо лед... милостта ни поръси...