съм

Не съм река за тихи брегове...
Порой съм аз,порой нанейде смитащ...

Не съм снежец, поръсил кротко праг.
Лавина съм потеглила сърдито...
Не съм и птиче сгушено във злак.
Орляк във мене неспокойно пърха...
Не съм искра просветнала във мрак.
А огън лумнал сред вода и суша...
Не съм и вятър, кротко листи смел.
А буря съм и ураган-задухал...
Не съм жена над гоблен избелял.
А, мълниите гледам във очите...
----
Порой съм, но съграждам. Не руша.
Пожар съм, но от изгреви засветил...
Летя, когато искам да летя...
Отдъхвайки – оглеждам се в небето...
-----
Не съм жена за хленчещи мъже.
Подрънкващи с чинийки от кафета...
Не е за мен удавник съживен,
отблъскващ се безцелно в бреговете...
-----
Навярно тук, такъв не е роден...
Навярно, ще го срещна нейде Горе...
Не съм жена мечтателка за плен.
А, съм жена разтапяща простори...