Разказвай ми

Разказвай ми. Обичам да те слушам.
Припомняй ми легенди и истории...
Гласът ти, като в люлка ме полюшва.
Докосваш ме с приятните си спомени.

Нали сме расли на съседни улици.
Навярно сме се срещали случайно.
Там, някъде. Сред пъстрата навалица...
В неделите сме чували камбаните...

Вървяли сме насреща в тихи паркове.
Или през ред били сме нейде в киното.
Светът наистина е много малък.
Тъй бързо се изнизват и годините.

Животът ни е разпилял нехайно...
Като прашинки ни разсипа времето.
А, в София звънят все тъй камбаните.
Далече сме от тях. И от неделите.

Разказвай ми. Обичам да те слушам.
Това, което казваш е красиво.
Във думите ти тихичко се сгушвам.
Гласът ти ме люлее и приспива...