Обич

Само ти, сине, знаеш – щом прошепна “отивам”...
Че през огън минавам, ако трябва да стигна до там...
Със тревога ме чакаш. Само ти не заспиваш.
Твойта обич е нежна. Мойта обич към теб е пожар.

По гласа ми усещаш, ако облак дъждовен е минал.
По лицето долавяш всяка сянка на болка и скръб.
Знаеш моите тайни. Аз от теб и не искам да крия.
Ти обичаш ме силно. Мойта обич към теб е до смърт.

И когато усетиш странно-нежно подръпване...
Някой ден. След години. Не потрепвай от страх и от студ...
Аз ще бъда до тебе. Любовта ми към теб ще е жива.
Ще е тайният знак,че закрилям те даже без плът....