Камбаните бият тревога

Поглеждат ме нямо очи.
Ръце ме докосват с въпроси.
Защо? Точно теб? Разкажи?
Разголват. Разкъсват. Пробождат.

Къде да те скрия, любов?
Жълтичка, Луничка и Слънце.
В гръдта ми красиво блестиш.
А всеки очаква по зрънце.

Разстрелват. Разпъват. Крещят.
Камбаните бият тревога.
Въпроси куршумно летят..
Отвръщам им: Питайте Бога.