Дребнотемие
Ще си отида, както съм дошла.
И изстрели не мога да понясям.
Целете се, но моля не в гърба.
Отстрелвания гледайте в лицето.
Поетите не раснат от трохи.
Не утоляват жажда в дребнотемие.
От удари на прашки пак боли.
Пораслите не лазят по колене.
Въздушна съм. Ще литна, като сън.
На заранта ще бъде много тихо.
Понякога си спомняме съня.
Понякога - сънят ни се усмихва.
Дуелите не са ми по вкуса.
Жена съм. И покланям се на цвете.
Боравите ли точно със цевта?
Откатът е опасен. Запомнете.
Не свършва ден без счупени стъкла..
Олтара прекроен е във мишена...
Не се целете, моля ви в гърба.
В лицето някой сигурно ни гледа.
И изстрели не мога да понясям.
Целете се, но моля не в гърба.
Отстрелвания гледайте в лицето.
Поетите не раснат от трохи.
Не утоляват жажда в дребнотемие.
От удари на прашки пак боли.
Пораслите не лазят по колене.
Въздушна съм. Ще литна, като сън.
На заранта ще бъде много тихо.
Понякога си спомняме съня.
Понякога - сънят ни се усмихва.
Дуелите не са ми по вкуса.
Жена съм. И покланям се на цвете.
Боравите ли точно със цевта?
Откатът е опасен. Запомнете.
Не свършва ден без счупени стъкла..
Олтара прекроен е във мишена...
Не се целете, моля ви в гърба.
В лицето някой сигурно ни гледа.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home