В твойто нежно-синьо.

Любов безмълвна- как ли ме слетя?
Обичам сред мълчание на риби.
Къде си, моя обич - аз крещя.
Напразно. Под вода – звукът умира.

Мехурчета и няма тишина
отвръщат на отчаяните звуци.
Обичам те и имам ли вина,
че моето сърце навред те търси?

Не ме оставяй в немия затвор.
Със силните си длани понеси ме.
Към светлото... И раздипли простор...
Отдавна чакам твойто нежно-синьо.