Дъга в гиблите...

Керваните беззвучно нижат стан.
И дни и нощи лазят ослепели.
Мъгла от прах разстила барокан.
Повлича се животът на колене.


Замряла чакам бурята да спре...
През вакуума долавям... че съм жива.
Кървят ранени босите нозе...
А, пясъкът и мене бавно скрива...

Поклон не сторвам нисък пред смъртта.
И на живота няма да се моля...
Душата ми - оазис под дъга -
потръпва в светла радост...
... че съм Твоя...