над Ерос си...

Какво си? Наказание? Награда?
Кога започна шеметния плен?
След огъня попивам твойта влага.
За да избухне нов вулкан във мен.

Криле разпервам... Пак до теб потрепвам.
Без звук те чувам как кръвта зовеш.
Магия си. Сломена ти нашепвам:
над Ерос си поне с едно небе