Песен сред пустинята

Навярно има смисъл и това
да чакам дъжд в пустинята през юли...
От нощите да тръгваш без следа.
Гласа ти да измислям и сред дюните.

В небето да се взирам всеки миг
и от жарта, зениците да тлеят...
Навярно има смисъл и това –
да бъда нестинарка... на колене...

Да следвам мълчаливия ти зов...
А, дирята след мен да е червена...
Оазис не познала досега,
долавям мисълта: За Теб родена...