Ореол

Дълбоко вдишвам радост със мисълта за Теб.
И думите попивам – трептеж на обичта ти.
Ти вдишваш мойта обич. Завихреният кръг -
завинаги ще бъде. Дори и след смъртта ни.

Ще се издига плавно над птичите ята.
Под него цветовете ще бъдат най-уханни.
Над влюбени поети ще подреди слова.
Щастливци ще изричат: Тук мястото е странно.

Невидим ореол, с присъдата за вечност.
Един магичен кръг от обичта ни чиста.
Обилно кръвнал изгрев през карма за обреченост...
по своя вечен изток две букви ще изписва...