Златно-синя следа...

Преди да мръкне, става много светло.
Една червено-синя светлина
облива върховете на дърветата....
Морето се сбогува със деня...
И тихо се отдръпва, за да мине...
И всичко, до което се допре,
денят умиращ – става златно-синьо...
Дамян Дамянов


На болката отвърна – със любов...
Раненото сърце превърза - с песен...
Обиден се разбърза за отвъд...
А беше рано. Беше цветна есен.
Красиво е под твойте небеса...
Докосвам златно-сините дървета...
Нагазвам в златно-синята трева...
И тихо коленича пред - Поета.