Първите

Най- първите са скършили снага –
в тревата снели, тъжно, сухи клони.
И стволове вековни във пръстта,
във пролет китна, мъртви листи ронят...

Защо ли ураганът вас избра –
във първите гнева си да излее?...
Фатална участ или зла съдба –
без време, сила знойна да изтлее?...

Пречупени, досущ, като кибрит!
Стърчат зловещо, сякаш страж оборен.
Приели участта без стон и вик...
В раздрана пръст, изтръгнати от корен.

Най-първите са скършени в калта.
По мъртвата снага, живот не трепва...
Ще ги запомни старата гора.
За тях легенди, тихо, ще нашепва.