Созополски мрежи

Огрява те сутрин разпалено слънцето,
морето докосва брега ти с целувка...
Животът на тласъци в теб се разбужда
със всички онези очаквани тръпки...

Отново рибарите тръгват с надеждите,
макар с натежали души във морето...
Обърнали гръб на доброто крайбрежие,
ритмично разсичат с веслата среброто...

Отново огласят те с писъци чайките,
надмогвайки сякаш шума на вълните...
Отново във изгрева влюбени двойките
почти ритуално вървят край морето...

Отново със глъчка те пълни тълпата,
във стария град и във новия град...
Отново разнася се в теб аромата -
на риба, море... Все до болка познат...

Отново си старото, тихо убежище
и прелест за всички творци си прикътал...
Отново вълнуваш с разпънати мрежи!
Отново си чудният, мамещ Созопол!