Атмосферата

Единствено, тук, можеш да я вкусиш.
И да я вдишаш даже.
Със спектъра от аромати, цветове и шумове...
Да я фиксираш фокусирано във себе си....
А може и да я преметнеш, като ефирен шал -
през раменете си...
И да потеглиш бавно -
през повторимото и неповтарящо се ежедневие...
Но само бавно – със достойнството на мисис Браун.
Да обиколиш сергиите, които са втъкани
във панорамата на булеварда...
Тя помни всяко ъгълче на Бродуей...
Ще поздравите с нея продавачите на чехли и банани.
Ще поогледате цените на доматите.
О, тя е вече седмо поколение на Бродуей
и никой, никога, не смее да я мами!
Тя ще ви каже, че най-добре е да не тръгвате
из тесните му и странични улици.
Опасно е. Това са варикозните му вени.
Вървете си по Бродуей, основно, и не спирайте.
Освен за топла пица в “Мама Миа”...
Ухае вече на кафе и пържени филии...
Уханията дразнат обонянието.
И празните стомаси.
От тъжните картонени убежища
излизат да посрещнат изгрева,
с плесника на започващия ден
и жителите на подмостовието...
И само тук се вдишва атмосферата.
И се опипва даже...
Тъй лепкава – до материалност.
А можеш и да я преметнеш, като ефирен шал
през раменете си...
А мисис Браун вече си отпива с блаженство кафето,
оглеждайки, отгоре, булеварда с добрите си очи,
излъчващи магията на Африканско слънце.
Пред вас е мостът, свързващ тялото със варикозните му вени...
Над Бродуей, денят започва да тече...