Тъга

Там дето мечтите ми крехки цъфтяха -
на воля цъфти вече репей...
И стъпки щастливи, където ехтяха -
покълва немара и плесен.

Там дето се носеше песен и глъчка -
забрава, разруха витае...
И дето в огнището пукаха съчки,
висят плетеници от паяк...

Там дето ухаеха рози и ружи -
ухае на влага и бурен.
И дето утрата се къпеха в свежест,
тъгата е пуснала корен...

Там дето разсипвах смеха си звънливо,
звънливо ечи тишината…
И дето се радвах на образи мили -
разпукана зее стената...

Там дето било е, едва ли ще бъде...
Навеждам покорно главата.
Боли ме от спомени, мисли и думи...
С тъга се изпълва душата.