И няма път обратно

Как мога само в стих да събера...
И как във него всичко да ти кажа?
Това което искам да шептя...
Навярно искаш с дъх да ме опариш?

Знам, че е вечност. Знам, че е следа.
За нас кое... кажи кое остава?
Да мачкаме до болка нежността?
Да гълтаме копнежите сподавено...

Екранът да е топлият ни дом.
Да търся в него тези осем букви...
Сърцето да ликува мълчешком...
А, щом те няма да крещи изтръпнало.

Обрекохме се. Дните ни летят.
Сезоните се сменят кръговратно.
Открихме се след стотния живот.
Обичам те. И няма път обратно.