И научих

Бях отдавна на двайсет и пет.
Удвоих ги. Че даже – отгоре.
И научих, че хубав букет
се надипля през всички сезони.

Че животът е строг. Затова -
всяка страница бавно разгръща.
Той не може да махне с ръка –
да се върне назад да обръща.

Че опиване с прясна шира
е досущ, като с вино “покръстено”.
Не от тях закипява кръвта.
А, от тежкото вино. От гъстото.

Че на мойте години любов
не пристъпва в атлазена роба.
Ако чукне е с поглед суров.
Който пита: Нима си готова?

Бях отдавна на двайсет и пет.
И през толкова още преминах.
Но научих, че “сливи за смет”,
по си струват от перла в витрина...