безжертвена клада

Аз те чакам пак, моя любов...
Казват “късна” на нашата клада...
А, нима има късна искра?
Или има контури за пламък?

Ненавиждам, че делникът пак,
влачи стъпки артритно и бавно...
Че часовникът движи се с” трак”...
И отмерва със “трак” магистрали...

Не, не търсим уютен хотел...
Пак в онази затулена стая...
Да се вгледаш божествено в мен...
Да ми кажеш виновно, че “ знаеш”...

Аз не искам да търся вини...
И не искам да вземам награди...
Моя първа любов, приседни...
И последна безжертвена клада...