Душата ми

Това е моят храм, а в него трябва -
молитвено да стъпваш в тишина...
Ако решил си с песни да омайваш,
параклисът не е за веселба...

Вратите са отворени от изгрев,
но само за молитвени ръце...
Не става за разходки и за излет...
Защото си е храм. Той Е.

А дверите разтварях му широко,
в заблудата, че идват с вяра там...
Но време е да свикна със урока:
“Светът е любопитен и голям...”

Вратите вече плахо ще отварям.
Поредната плесница вкусих днес...
Достатъчно от раните ми пари...
Ако не вярваш... по- добре излез...