Вървим по детски

Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни твърдо е до пясъчност.
Ревнивите вълни ги трият с вой.
И ги отнасят в светлата прозрачност...

Посоката не знаем... Затова
поемаме след писъка на чайките...
Сдрачава се. Потръпваме от хлад.
Водата милостиво ни погалва...

Поглеждам те. Докосваш ме с очи...
Вълните са ритмични и насечени...
Вървим безпътно-бавно... И мълчим...
Като деца повярвали във вечност...