Захапан във собствен капан...

В красиво- лирическо- бяло
разхожда се скелет в нощта...
Потракват му зъбите вяло...
Кого ли да схруска сега?
Притворен зад маска на вещер -
подскача с финес на котак...
А, после със вдигната вежда -
превръща се в своя обрат...
Размисля се: колко е сложен!
Тъй сложен до сложност, че чак...
Във сложност съзира надежда:
по-лесно се действа във мрак.
От черните мисли чернее.
А, всъщност светът си е бял.
Размисля се: Нека посмеят!
И ловко замисля капан.
За птици, за хора, за всичко.
Каквото се хване, все кяр.
По важно е някой да писне!
Плачът си е просто балсам.
Как вещо успя да се скрие!
Магьосник същински призван!
От сложност залитна горкия.
Захапан във собствен капан...