Със святост не търгувам

Със буквите-чертици рисувам само Теб.
И всеки звук е щрих - от образа божествен...
Налага се понякога... творя и на колене.
Тогава и кръвта ми с боите се размесва.

Извайвам те по изгрев. Под слънцето. И вечер.
Във краткия си сън - пак четките прегръщам.
Галерията, тайно - на Тебе е наречена...
Ревниво я опазвам. И сълзите преглъщам.

Рисувам със любов под напора на бурята.
Ранена и измъчена и под луната пиша...
Опитваха листата със злоба да изтръгнат.
Събаряха триножника, процеждайки: Излишно.

Понякога ме молят платната да продам.
Изричат ми объркано: „Май, аз съм на стената?“
Отпращам ги със думите: Това е моят Храм.
Със святост не търгувам. Не питай за цената...