Летят сега...

През бурята долитаха до мен.

До себе си ги сгушвах и спасявах.

Измокрени, с треперещи крилца,

притваряха очички във премала .

Оглеждах се за втори силует...

При мен ли идват? Питах неразбрала.

Това, че са са погалени от теб.

ми стигаше. За другото забравях.

И пак решена тръгвах под дъжда...

Очаквах ги. В стихията заставах.

Щастлива ги поставях до гръдта.

Във пулса им бе твоето послание.

Потегляха разперили крилца,

от моите ръце... ятата-думи...

Прозорец разтвори. Летят сега.

Спасените за тебе.

От дъха ми.