Парещо...

Всички снимки свалих. И писма. И бележки.
Пакетирах копнежи. И мечти между тях.
Колко нощи не спя – все прибирам, подреждам.
Малки спомени няма. Все големи събрах.

Във кованата ракла ги надиплих грижовно.
Не, не съм педантична. Имам път - затова.
Към капака посягам - да отместя отново.
Да ги милна със дъх. Да докосна с ръка.

Боже мой! Няма време. А е болка и пари.
Щом посегна, в сърцето - зейва рана до кръв.
Всичко с обич надиплих. Неотменно е. Чака.
Два са: Път за към теб...
Или дългият път...

---