И изсичам слова

Ти си моят Олтар.
Не Олтара, пред който въздишам.

А пред който застава - твойта крехка и силна жена.
В този миг-откровение чуй гласа ми -
щастлива изричам.
И замирам блажена.
И изсичам пред тебе слова...
В незараслия белег от жестоко-самотните нощи,
в уморената болка, прекосила тревожните дни,
във пътеките стръмни, извървяни от мене на босо,
във красивия знак , нарисуван от наште души...
Твоя образ извиква, не жената подвила колене,
не онази която, е превила молитвено гръб.
Аз разтварям зеници, за да чуеш дълбокото в мене...
Моя Вечна и Свята, моя Светла и нежна Любов.