Ръката ти е жарна...

Не ще обърквам пътищата вече.
Защото знам, че моят път си Ти.
Поех със теб. Навярно надалече.
Красиво е. И нека да вървим...

Задъхваш ме. Ръката ти е жарна.
Какво преля. Какво направи с мен?
Каква магия стори ми - от жадна,
наситена без насит - в твоя плен...

Разбрах добре. Не ще те питам вече.
На слънцето в кръвта сърце тупти...
Послушай го. Да тръгнем надалече.
Разсъмва се. А моят път си Ти...