До сетен дъх...

Без теб денят е зейнал като ров,
готов да ме погълне в дълбините.
Душата ми е плач и стон, и зов...
Защо те няма?

Кой ли да попитам?
Къде си, мой последен светъл грях?
Сърцето ми болезнено замира...
Защо ни раздели на този свят?
Изваяй, Боже, друг за мен и него!
Небето онемяло... сипе мрак...
Вселената с болезнен вик обгръщам:
Върнете го!

Върнете ми го пак!

Докато диша той -и аз ще дишам.