ТЪГАТА И РАДОСТТА НА ГЕРГАНА

Наплита дрешка и поглежда вън -
на ябълката клончето й махва,
Досущ като кафява, суха длан.
Издайница-сълза горчиво капва...
Наднича, та наднича чак до мрак,
Гергана търси, иска да я зърне.
Нагиздено през пролетта със цвят,
През зимата – със сняг или висулки.
Градинката, и тя осиротя.
Стъблата като бледи вощеници,
се свлякоха до мократа земя.
На тъжно и на гнило замириса.
От мислите я дръпва крехък плач,
захвърля недовършената плетка.
Там, в люлката е нейният живот –
в две мънички юмручета потрепва!