КОГАТО ЛУНАТА Е СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО
/с теб през хилядолетията/
Денят бледнее. Даже излиня.
Луната срещу слънцето застана.
Събрах в букет последните цветя -
сланата в ранина ще ги попари.
Щастлива съм, че днес си все до мен.
Зовеш ли ме, дъхът ми се смалява.
Да бъда точна – даже не смален,
от щастие и обич се стаява.
Показвам ти с ръка като дете
как слънцето в луната се заглежда.
А ти ме грабваш с двете си ръце
В най-топлите зеници се оглеждам...
Денят бледнее. Даже излиня.
Луната срещу слънцето застана.
Събрах в букет последните цветя -
сланата в ранина ще ги попари.
Щастлива съм, че днес си все до мен.
Зовеш ли ме, дъхът ми се смалява.
Да бъда точна – даже не смален,
от щастие и обич се стаява.
Показвам ти с ръка като дете
как слънцето в луната се заглежда.
А ти ме грабваш с двете си ръце
В най-топлите зеници се оглеждам...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home