Винаги те чувам...
Обичам те – изписваш със перце
по пясъка. И аз долавям, скъпи.
Не искаш никой да го прочете -
една вълна с дланта си го захлупва.
Мъчително потегляш от брега
и молиш хоризонта да ми каже...
Отбиваш се в крайбрежното бистро
и дълго гледаш чайките по плажа.
Като листа подгонени от бриз
се пръсват равномерно. После стават
на купче сняг. Подреждат се във низ.
Пронизани от студ се разпиляват.
А аз усещам. Чувствам те и знам
какво ми казваш. Всичко в мен ликува.
Обичам те! - Като врабче от длан
от мен потегля и със вик празнува.
по пясъка. И аз долавям, скъпи.
Не искаш никой да го прочете -
една вълна с дланта си го захлупва.
Мъчително потегляш от брега
и молиш хоризонта да ми каже...
Отбиваш се в крайбрежното бистро
и дълго гледаш чайките по плажа.
Като листа подгонени от бриз
се пръсват равномерно. После стават
на купче сняг. Подреждат се във низ.
Пронизани от студ се разпиляват.
А аз усещам. Чувствам те и знам
какво ми казваш. Всичко в мен ликува.
Обичам те! - Като врабче от длан
от мен потегля и със вик празнува.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home