При езерото

Тази сутрин намирам езерото във бяло.
Изумена съм - само за нощ!
И ме връща в света недокоснат - на мама.
В чистотата на онзи живот.

Ето, виждам снежинките как приближават,
с поглед вперен в чудатия свод.
На нослето ми кацат, по дланта се разтварят.
Две оченца блестят от възторг.
*
Белотата поглъща всички призрачни сенки.
Беше миг. Беше празник дори.
Откъдето пречистена тихо потеглям.
А ледът под нозете крещи...