За Бургас: с любов!

Този град, хвърлил котва на дъх от брега,
свети вечер красиво. Разпръсква
светлини във морето.
А разсъмнал едва -
пак на рейд уморено се спуска.
И е мъничко тъжен в студените дни -
рони чайки над килнати лодки.
Осветява небето, когато не спи.
После пише с поетите строфи.
Има своя задъхан пристанищен двор.
В него въздухът стене мазутно.
В този град, ако даже, останеш за нощ,
вече трудно от него напускаш.