Пожелах

Разказвах ти за толкова неща,
а всъщност не видях кога си влязъл.
Край мен трепти покой и ведрина.
Във стаята се носи лъх на празник.
Забравих за тъгата, за страха,
за дните ми нахапани до рана.
Натровени с дозирана лъжа.
Премазани до стопа на дъха ми.
Отнякъде звучеше светлина.
Край теб и светлината е в съзвучие.
Ухаеше на унес, на цветя -
на фрезии. На обич.
И на случване.
С онази риза беше - на каре.
Усетих мекотата й разбудена
и сгушена във топли цветове.
Събудих се и пожелах да бъде.