Онази, другата...

Да, красотата ще спаси света,
но не онази - грозно очертана,
на грейнала от лъскане “звезда”,
на подиума “само за избрани”.
Не красота, откупена с пари -
затворена от някого във клетка.
Не за онази - нека уточним.
А другата без маркова отметка.
Неосъзнатата, с божествен ореол.
Която всеки може да докосне -
с ръка, с душа.
Един желан подслон,
под който и света, и ние раснем.