Повярвайте му...

И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.
Пораслият във нас стърчи нелепо.
И често търси длан да продължи.
Стои и се оглежда за посока.
Табелите замислено чете...
Вървежът бърка с полет нависоко.
В неравности ранява колене.
Докоснеш ли с ръката си, ръката -
затоплена от детската душа,
ще видиш пътя не разбит и кратък.
Последвайте го. Знае накъде...