Зад щората
От смут дори и въздухът се сви.
Уж, беше пролет. Но отвън зад щората.
А картата отказа да плати -
на касата, в редицата, пред хората.
На нула бе наличният баланс.
Покупката бе в мъничко кашонче.
Не бяха млади - възрастта без гланц.
Подтиснато се вгледаха надолу.
Проблемът се решаваше в това -
да го оставят и да си отидат -
с горчивото, със раната в срама.
А щората бе дръпната накриво...
Те бяха млади. Доста по- от тях.
Изглеждаха семейство, чернокожи.
И точно им пристигаше реда.
Момчето се обърна разтревожено.
Опита се да подари кураж.
Премазани от случката мълчаха.
- Понякога се случва, ще платя.
Кашончето премина през вратата.
Уж, беше пролет. Но отвън зад щората.
А картата отказа да плати -
на касата, в редицата, пред хората.
На нула бе наличният баланс.
Покупката бе в мъничко кашонче.
Не бяха млади - възрастта без гланц.
Подтиснато се вгледаха надолу.
Проблемът се решаваше в това -
да го оставят и да си отидат -
с горчивото, със раната в срама.
А щората бе дръпната накриво...
Те бяха млади. Доста по- от тях.
Изглеждаха семейство, чернокожи.
И точно им пристигаше реда.
Момчето се обърна разтревожено.
Опита се да подари кураж.
Премазани от случката мълчаха.
- Понякога се случва, ще платя.
Кашончето премина през вратата.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home