Тя е

Не приемам трохи в любовта,
щом самата изгарям във пламък.
От трохи не остава искра.
Нито пепел. Издъхва - на камък.
Не за мене е тази любов,
заповлякла нозе в изнемога.
Понамигне ми бегло с око,
после търси пролука да бяга.
Не приемам любов “на игра”.
Щом е истинска - не е театър.
Тя е тайна на двама. И зов.
Не е зрелище, нито спектакъл.
Не е люлка със десет места -
древна истина, всички я знаят.
И е царствена.
Искам сама
да царувам във нейния замък.