В тишината на вечерта...

Заслушан си в гласа на вечерта,
а погледът ти неспокойно плува
сред облаци с изваяни лица...
И търсиш. И намираш. И си струва.
Навярно, като всеки силен мъж,
отсяваш несъзнато свойте битки.
Победите. И колко предстоят.
За щедростта и смисъла на дните.
Вглъбен си. Не усещаш, че съм тук.
На капка дъх далече съм от тебе...
Прошарен си – харесвам те такъв -
небръснат - елегантното тридневие...
Дълбокия ти миг не ще смутя,
пред мъжия ти унес коленича.
В щастлив въздъх на влюбена жена
ти шепна най-красивото
Обичам те.