От упор...
Разстрелваш ме от упор със любов,
Ти, мой невероятен, Аполоне.
Подай ръката да намерим връх
и там в леда, две статуи да станем.
Две фигури замряли от нега,
в мига, когато вените си сливат...
и клетките, и пулса и дъха...
Така да си останем неоткрити.
И някой ден, когато полети
от този връх най-тежката лавина,
да ни погълне океанът с вик...
Не ме жали.
Разстрелвай ме, любими.
Ти, мой невероятен, Аполоне.
Подай ръката да намерим връх
и там в леда, две статуи да станем.
Две фигури замряли от нега,
в мига, когато вените си сливат...
и клетките, и пулса и дъха...
Така да си останем неоткрити.
И някой ден, когато полети
от този връх най-тежката лавина,
да ни погълне океанът с вик...
Не ме жали.
Разстрелвай ме, любими.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home