Песента на щурците

Не пеят щурците във млади треви,
разбужда ги зряла прегръдка.
Когато ухае на сънна роса.
Когато виното е тръпно...
Когато от черно - синее нощта.
От тихо - е пурпурно-златно.
Тогава разсипват безлъко душа
и мракът я пие на глътки...
Омаян от обич, разнищван от звук,
се къса до сетната струна.
Те любят и пеят със онзи възторг,
от който сърцето заспива...