Такива сме...

Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си. “Режем си квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи.
След жежката атака сме унили.
Разкайваме се. Жарко е в главата.
Изричаме във себе си: Прости ми.
Понякога кипим до невъзможност.
След само миг се каем в блага кротост.

Единствени сме и в това, че можем...
с приятеля на гръб, да минем пропаст...